Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2013 18:19 - САЩ- страната на неограничените възможности
Автор: ezitura Категория: Туризъм   
Прочетен: 857 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 07.10.2013 13:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                    Да живееш и работиш в САЩ


Къде другаде по света човек може да си купи джип само с парите от три заплати?
Къде другаде по света човек може да осъществи мечтата си освен Америка?
Къде другаде по света човека се чувства достоен и хората го приемат такъв какъвто е?


Съединените Американски Щати

 това е държавата която дава всичко, което човек иска.

Американците са свикнали с растоянията.Живеят далеч от града и  работното си място.За да се придвижат до работата си американците са моторизирани. И най-бедните американци притежават моторно превозно средство.Макар че живеят в дървени и картонени къщи, американците не се оплакват,понасят стоически неволите,плащат си данъците и не чакат държавата да се държи към тях като майка. На работното си място американеца се старае да докаже на шефа си,че той е надежден и на него може да се разчита. Американецът е честен до тогава, докато не го измамят. Американецът е защитник на животните и на малките деца. Заплатите в САЩ са точно стандартни и всеки човек уважаващ себе си не отива да работи там, където са малцинствата. Американците се "борят" за достойно място в обществото. Богатите са солидарни, помагат със средства болници, домове и училища. Не е тайна за никого, че в САЩ училищата в повечето градове са под егидата на обществени фондове - съвет на директорите, които се грижат за финансовата стабилност изцяло. Съвета на директорите притежава правата - да събира помощи, да управлява, да защитава правата на учениците, да плаща заплатите на учителите, да назначава и уволнява преподавателите, да избира комисии...изобщо всяко училище, болница или завод е отделна губерния - автономия, отделна от държавата и напълно независима от държавата.

Това им предимство печели доверието на хората и им дава предимство пред другите държави. Така се е устроил живота на американеца от преди години и с всяка изминала година това управление се затвърждава и модернизира в рамката на автономията им. Всички проблеми,въпроси и недоволства американците отнасят до съвета на директорите,ако нещата не се решат от тази институция,тогава американеца търси помощ от системата - държавни органи в лицето на съд, полиция, конгресмен, президент. В "Споделено" от българи които живеят и работят в САЩ от години има интересни казуси,които тук у нас просто нямат място. Например - доста чести са случаите когато още с започването на работата и първата заплата, имигранта прави офепта за кола и къща.Хубавите места и къщи могат да си намерят клиенти и от средната класа.Човек с доходи от - хиляди долара месечно, може да си купи кола на търг или от втора употреба само за 2-3 хиляди долара,но има и цени от порядъка на 10-15 хиляди долара за кола втора употреба. Цените на къща от 50-60 квадрата се движат в порядъка на 45 - 65 хиляди долара,а над 100 кв.м в посредствен квартал цената може да е около 150 хиляди долара. Но,тъй като повечето американци често сменят работното си място,не купуват свой дом, а живеят под наем,който част от неговата цена поема предприятието където американеца работи или целия наем се поема от работодателя, а работника плаща само консумацията - ток, вода,данъци. Има и такива случаи като това - ако член от семейството е болен от неизличима болест,въпреки това че е добре заплатен на сегашната си работа, болният сменя района или щата, и отива там където климата е по-благоприятен за здравето му. Цялото семейство се премества на новото място,като преди да се премести напълно,главата на семейството е длъжен(според американското възпитание) да намери добре заплатена работа и дом за семейството, чак след това цялото семейство се премества. Така живеят американците. В големите градове с жители от порядъка на милиони, не всички живеят в централните части на града, повечето от американците живеят по периферията ( кварталите) на големия град. Там е по-спокойно, въздуха е по-чист и за децата има място за игра. За най-бедните американци също е помислено, те живеят в т.н. гета, отдалечени от централните части на големия град. В тези квартали жилищата са собственост на един или няколко американски граждани, които дават под наем къщи, квартири обзаведени с всичко необходимо. Така бедняка се нанася в такъв дом на готово. Има гета и Гета с разлика от земята до небето. В някои гета живеят и по-богати американци или имигранти. Те не обичат да сменят дома си даже и когато им се наложи. Те обичат статуквото,никакви промени не са в състояние да ги преместят от мястото,с което са свикнали.Не променят порядките,нито пък привичките си.Години могат да живеят в нищета, щом са свикнали с нея.

В САЩ човек не стои гладен, достатъчно е да се "нанесе" близо до супермаркет. Всяка вечер,преди затваряне,магазинерите изхвърлят развалени храни,между които има и такива които стават все още за ядене. С такава храна цели семейстква могат да "живеят" дълги години. Тези клошари живеят в същински коптори - бедняшки квартали буквално на 2-3 км.от централната част на по-големият квартал или комплекс на големиян милионният град.
Повечето американски градове погледнати от птичи поглед приличат да древните индиански селища: в центъра се намира главният град, следва кръга с професионалните магазинчета, после е кръгът където богатите живеят, после е кръгът където бедните живеят и най накрая е кръгът където живеят клошарите.Този последният кръг е доста близо до гората където живеят дивите животни. Това е и причината дивите животни да стават човекоядни, за да оцелеят.Както хората ядат животни, животните ядат -хора.

В САЩ има големи райони - незаселени. Там отиват да живеят новите заселници. Те основават ферми,където се грижат за животните които ги хранят. Това е тухния поминък. Често не свикналите с този тежък труд, фалират.Държавата не ги изхранва, тя не се грижи за тях. Самите скатавъдци сами се грижат за изхранването на работниците си и на своето семейство. Там социалния живот не е на почит. Там - всеки който може сам да се пребори с тежките условия на живот е на почит и стои някак си по-на високо над другите,но само привидно. Там хората са свързани със земята и за нищо на света не се променят, не променят възгледите си,но не се отказват от новите технологии стига да могат да си го позволат. Никой фермер не продава на нищожни цени на държавата своята продукция. Всеки фермер си има стил на работа.Търгува свободно с други фермери, с други щати, с други търговци,които не живеят в същият район. Така оцеляват с години.

Най - благоприятен е живота в резерватите. Там хората оцеляват и на предела. Грижат се един за друг и рядко прибягват до държавни помощи. В резерватите има всичко необходимо за един обикновен човешки живот. В резерватите обикновено живеят индианци, потомци на Индия,от преди Колумб,наричани вече американци.Тези резервати са собственост на министрерството - държава. Индиански резерват е земя, стопанисвана от индианско племе под опекунството на Бюрото по индианските въпроси към Министерството на вътрешните работи на САЩ.
Първите резервати възникват малко след установяването на първите европейци на Новия континент и последвалото насилствено изземане на земята на местните жители и изселването им. През 1934 г. в САЩ е приет т.нар. Закон за реорганизация на индианците, където се декларират правата на индианските нации и им гарантира на резерватите известна автономия. Американското правителство също така се съгласява да доставя храна и обезпечава здравно осигуряване на жителите на резервата, които освен това са освободени от данъци.

В Канада също има голям брой (над 600) индиански резервати. Тяхната история, както и политиката на канадското правителство се различават в множество аспекти от тези на резерватите в САЩ. Канадските резервати се администрират от канадското Министерство по индианските въпроси и северното развитие.

***
Българско индианско общество Орловият Кръг (БИООК) е независима неправителствена организация с идеална цел, учредена през 1990 г. в град София. Основна задача на организацията е развитието и упражняването на научноизследователска и културно-просветна дейност в областта на индианистиката и по-специално изучаването на индианците живеещи на територията на днешните САЩ и Канада.

Членове на БИООК активно участват в издаването на книги с индианска тематика на български език. Сред издадените заглавия са:

    „Един велик шаман говори“, Джон Г. Нейхард, изд. Астрала, 1995 г.
    „Грешката на Самотния бизон“, Джеймс У. Шулц, изд. Астрала, 1996 г.
    „Магическа шатра: сказания от шатрите на чернокраките“, Джордж Бърд Гринел, изд. Шамбала, 1997 г.





Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ezitura
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 68241
Постинги: 59
Коментари: 144
Гласове: 1395
Архив